Да си заслужил съдия и спортен деятел, ангажирал се с енергична многофункционална дейност в изключително сложни (радостни и печални) моменти от битието на един футболен отбор, да те използват като бушон при авариите, след което да бъдеш лекомислено (и без стойностна подмяна) изхвърлен...
Да си футболист с десетилетен стаж по българските терени, да си неизменна част от отбор във върховите моменти от историята му, да останеш като водеща фигура в същия този отбор по време на трагични събития и кризи, за да бъдеш натирен с лаконично съобщение...
Това е ПОЗОРНА НЕБЛАГОДАРНОСТ!
Случилото се с Атанас Узунов и Красимир Димитров е плод на безумни решения, които не са еднолични. Архитектурата на подлостта не е по силите само на един. Още повече, когато този един не желае или не е способен да даде никакво обяснение. В проектирането, строителството и безмълвното аплодиране на глупостта участваме всички: от така наречените фенове, помитащи с носорожко безумство усилията на състезателите и многобройните истински любители на футбола – до авторитетните или овластените лица, чиито отговорности не могат да бъдат скривани зад фразата: „Не е моя работа да коментирам...” Напротив, да коментираш и да изискваш коментар е работа на всеки в нашето божем демократично общество.
Но да оставим големите приказки и ненужните в случая обобщения. Става дума за конкретни хора, обидени и изхвърлени без никакви конкретни обяснения. Ами, госпожа Топалова, говорете не за несходство в характерите, а кажете ясно: „Атанас Узунов не се справи с това и това свое задължение, като ръководител е заподозрян в уговорка (или в допускане на подозрения за уговорка) с противниковия отбор, поради което...”; „Красимир Димитров не е на равнището на капитанските си задължения, не показва достатъчни умения, за да бъде част от футболния отбор, поради което...” Узунов и Димитров са хора, допускали са грешки, може да имат своя вина за едно или за друго, грешките и вината се наказват! Честно, не по този начин. Което от своя страна подсказва и направо посочва, че не са за наказание точно тези хора. Човешко е да се греши, безчовечна е проявата на безхаберие към човека.
Моята особена болка в случая е свързана с Красимир Димитров. Общувал съм с него, а сега просто не намирам думи, за да му кажа колко ме е срам за начина, по който бе унизен. (Слава богу, истинските привърженици на ЛОКО намериха начин да изразят отношението си на мача със Славия, като разпънаха транспаранта: „Долу ръцете от Краси Димитров!”) Ветеранът впечатлява с интелигентността, с професионалната си отговорност, с ангажираността си към отбора и изявите на по-младите си колеги. Краси не може да не е наясно, че кариерата му на футболист е към своя край, но това не му пречи да се раздава, да бъде регулатор на отбора си, заслужен лидер. След привършването на активната си състезателна дейност той заслужава не само бенефис, но и оставане на работа в клуба.
Пределно ясно е, че начинът, по който се постъпи с него, е дълбоко аморален. Този човек не може да не е огорчен и погнусен, а това е позор за „Локомотив”. Страшното е, че подобен начин на действие няма как да не се отрази както върху настоящето на отбора, така и върху бъдещето му. Че кой професионалист ще се ангажира с клуб, в който е заплашен от решения, абсолютно неотговарящи на труда и качествата му. Какво отношение бихте имали към институция, в която се прекратяват трудовите договори, без да се получават дори формални обяснения. Бихте ли отишли да си търсите работа именно в нея?!
Не съм наясно как ще се излезе от тази ситуация, която злепоставя не само отделни лица, а институцията „Локомотив”. Но трябва да се излезе на всяка цена – неблагодарността е страшен, остро заразен, разкапващ порок.